Осъмват пак очи безсънни...
Осъмват пак очи безсънни,
и пак заспиват тихите звезди.
В небето ми, сълзата се оглежда,
запазила красиви спомени.
Нали ти казах, помниш ли ги думите,
че слънцето се ражда от надеждите,
а любовта не си отива никога,
но преповтаря се след стъпките.
Нали ти казах, че от многото обичане
душата се насища в светлина,
и дишайки любов във вричане,
превръща се в сияйната звезда.
Чуй птиците как пеят влюбено
и гледат своите малки във гнезда,
от тях се учих на обичане,
и на летене с техните крила.
Усещай вятъра как шепне с нежност...
за теб, за мен, за всички влюбени.
И с тиха кроткост приласкай го -
в зениците ти нека тича вихрено.
Достигай с дланите си небосводи,
и пий от извори със живите води.
Помни и никога недей забравя,
жената, подарила ти от своите изгреви!
Осъмват пак очи безсънни.
Заспиват усмихнати звезди.
Очите ми догонват своите изгреви,
а в залезите ми те има в спомени.
и пак заспиват тихите звезди.
В небето ми, сълзата се оглежда,
запазила красиви спомени.
Нали ти казах, помниш ли ги думите,
че слънцето се ражда от надеждите,
а любовта не си отива никога,
но преповтаря се след стъпките.
Нали ти казах, че от многото обичане
душата се насища в светлина,
и дишайки любов във вричане,
превръща се в сияйната звезда.
Чуй птиците как пеят влюбено
и гледат своите малки във гнезда,
от тях се учих на обичане,
и на летене с техните крила.
Усещай вятъра как шепне с нежност...
за теб, за мен, за всички влюбени.
И с тиха кроткост приласкай го -
в зениците ти нека тича вихрено.
Достигай с дланите си небосводи,
и пий от извори със живите води.
Помни и никога недей забравя,
жената, подарила ти от своите изгреви!
Осъмват пак очи безсънни.
Заспиват усмихнати звезди.
Очите ми догонват своите изгреви,
а в залезите ми те има в спомени.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
