От басните

Poetry

428 1 1

ОТ БАСНИТЕ

Скарали се славеят и чучулигата.
От двамата кой е по-голям певец.
Дочула, долетяла и авлигата.
Присламчил се дори един щурец.
Изправили глави и земни твари.
Костенурката и охлюва баща.
Къщите си носели като товари.
Подир тях, ей ги, техните деца.
Заек дългоух и бързокрак тича.
За кавгата в клоните наднича.
Боже, боже, тези птици пък
небето си ли искат да делят.
Събрала се сурия животни,
сеир да гледат да хортуват,
да спретнат един, два комплоти,
един другиму се именуват.
Охлювът се качил на дървото.
Подир него припка челядта.
На костенурката махат, защото
тя не може, горката, като тях.
Костенурката тръгна по стеблото,
но падна на гръб, зарита с крака,
докато долу цяло обществото,
от бурен смях, дори им прималя,
Бухал стар и мъдър се събуди:
„Каква е тази страшна олелия?
Сега е време всеки да се труди,
а вие показвате само простотия.
А вие, охлюви, долу слезте!
Слънцето, което горе свети,
ще ви опече преди да разберете.
На костенурката помогнете
и лошотиите си тука оставете!
Всеки за нещо важно е роден.
Не го подигравайте, не го тъпчете!
Вървете, вървете! Спорен ви ден!“
От небето синьо ястреб се изви
и птиците на някъде подгони.
А вълка, който гледа и мълчи,
след заека се втурна до заслона.
Ех „Звезди, звезди“ различно светите.
Ярки, или едва забележими,
не се надбягвайте с кометите!
Различните пътища са недостижими.