От гребена на извисилия се миг
На гърбици от хиляди камили
пътува залезът към сетния си ден.
Отнася спомените с щастие препили
в цвета си гаснещ, моравочервен.
...Не сключих ли облог с живота
да взема своя тъмнокървав дар,
преди фаталното да спусне котва
и стане моят вечен господар...
Аз нямам близки, или пък далечни,
в еднаквите човешки същества
и мимолетно ми е всичко вечно
населено с безлични божества.
Мечтата ми е в блясъка последен
да зърна краткия родилен вик.
От гребена на извисилия се миг
да се прелея в тъмната вселена.
© Младен Мисана All rights reserved.
