Jul 14, 2013, 7:32 PM

От седем извора

  Poetry
696 0 4

С много щастие аз съм орисана,

радостта ми е в твойте очи,

в теб неземна душа, чиста, искрена,

в твойте възрастно-детски черти!

 

Продължение мое, дъще моя, благословена,

запази все така своя плам,

в свойта малка, прекрасна вселена,

на душата в големия храм!

 

Мое цвете и моя истина,

съхрани  все така своя трепет,

ако трябва от седем извора

аз вода ще ти нося в шепи!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...