Jul 1, 2012, 4:14 PM

От страх

  Poetry
646 0 1

Когато трябваше да плача като дете,

страхувах се, ще ми се карат.

 Когато майка ми в салона ме закара косите мои да отрежат,

страхувах се да не я обида.

Когато трябваше урока си в училище да кажа,

страхувах се да не сгреша.

Когато исках балерина аз да стана,

страхувах се  на майка и на татко да им кажа.

Когато исках след гимазия  учителка да стана,

страхувах се пари да им поискам.

Когато влюбих се за първи път,

страхувах се, че девствена съм да му кажа.

Когато разделихме се и аз намерих друг,

страхувах се, че не мома съм да му кажа.

Когато трябваше да казвам "не",

страхувах се и само ДА  му казвах.

Когато две момченца аз родих,

страхувах се и ОХ да кажа.

Когато вече нямаше го него и на децата,

страхувах се да им разкажа.

Когато  двадесет години  вече с друг съм,

отново думичката НЕ  аз пак не зная.

И глуха, и няма,

 и сляпа,

и подтисната, и подценявана,

и обиждана, и нежелана, и послушна,

и унижавана, и обичана, и не обичана!

А аз пак  продължавам да ОБИЧАМ

 и още повече  и повече.

Долавям се, че днес 

май се страхувам да ОБИЧАМ вече!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...