ОТЧАЯНО
Искам безпаметно да се напия,
да се изпразни главата ми от мисли.
Грижите, избледнели, да се свият,
мъркащи, безопасни и хрисими.
Хапят душата ми. Ръфат,
като глутница побеснели псета.
Бавно, настойчиво ме разкъсват
грижите, между два куплета.
Страшното е, че съм безсилен.
Какво ли от мене зависи?
Боже, как са нахално ухилени,
докато ги залъгвам с писане.
1995 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
