Навънка ще бъде
студено.
Ще се срещнат
вълчият ти смях
и вълчият ми глад.
Ще те посипят
като снежинки
косите ми.
Ще ти държа ръцете
над главата,
Ще паднат
в лицето ти
гърдите ми -
две шепи
снежни топки.
Ще те целувам до синьо.
Накрая ще рухна
върху тебе,
цялата,
като лавина.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
