Отиде си детство
Тръгваш си, детство, тъй прашно и искрено,
вървиш по пътеки, никога върнати.
Препускаш без време в безкрайното бъдеще,
понесло на плещи мечтите, надеждите.
Отиваш си, детство, тъй си забързано,
да откриеш света на големите възрастни.
Поспри се изчакай не бързай за никъде,
там всичко за миг превръща се в трудности.
Казах ти, детство, не бягай към времето,
което, без да попита отнема ти...
прашните друмища, безгрижните дни,
усмивките истински, смях от детски мечти.
Молих те, детство, да не бързаш за никъде,
да останем още малко деца,
да препускаме заедно с другите,
пясъчни замъци да строим по брега.
Отиде си детство...
вече сме възрастни.
© Елена Жекова All rights reserved.
