Отиде си, казваш...
Отиде си, казваш,
така - изведнъж.
Как да повярвам, кажи ми?
Значи било е лъжа
и с фалшивост живял си.
Не чувстваш вече... Така ли?
Ти мъртво сърце ли си носиш?
Да ти подаря още едно,
но живо... да чувства, да трепка.
Отишло си, казваш,
както дошло.
Това да не е дъжд по земята?
Или зимна буря, дошла изведнъж,
или светкавица в небесата?
Как си тръгва любов?
Чудно, аз не разбирам.
Аз знам, че живее в нас,
но умира и в нова се ражда.
Отишла си, казваш.
Тя да не е гост?
Посрещнал, нахранил, изпратил.
Все пак, това е любов,
а любовта живее в сърцата.
Тя не е гост - да отвориш вратата
и да изпратиш...
© Микаела Фараон All rights reserved.
