Sep 20, 2005, 9:53 PM

Отиде си от мен

  Poetry
1.2K 0 1
Отиде си от мен и няма да се върнеш.
Да те спра,дори и не посмях.
Ти тръгна си и назад не се обърна,
а аз от болка цялата горях.


Почувствах,че света пред мен се срутва бавно
и горчи в сърцето ми тъга.
Ти нея винаги обичал си навярно,
а аз отново съм сама.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сладуранке, на фона на последните ти стихове се вижда колко си израстнала като творец!
    Прегръдка, Сиска!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...