Откраднах несъзнателно
Пиша ти този стих,
да ти призная, че май нещо от теб свих.
Напоследък нещо се промени,
не е както преди,
взела съм като че ли нещо твое,
което не знам какво е.
Може би любов е,
а може би не,
толкова всеобхватна, кой може да я разбере,
но затова пък в моето сърце място има да се побере.
Дните ми сиви
постепенно ставаха щастливи.
А според едно старо поверие
идва мъка след всяко веселие,
но аз виждам всяка тъга
като една цветна дъга.
И както след всяка буря изгрява слънце,
така от мрачното настроение не остана и зрънце.
Част от твоята любов в мен се всели,
дните, че дори мечтите ми ти озари
и аз чувствам, че има нещо твое,
което се крие в сърцето мое.© Мая Михайлова All rights reserved.
