Откраднат миг
За тогава, когато беше вече далече...
Ти открадна мига ни и със теб го отнесе.
Но остана, защо ли, някак сгушена в скута
мисълта ми за теб всеки ден и минута.
И останки оглозгани - в шепа неми желания,
да получа цял куфар, пълен с твои послания.
Някак милвах те скришом в мисълта си, но скитаха
недокоснати в нищото тиха нежност - обичане.
Разпиляни се лутаха образ, лик и подобие
на отминали вече и забравени спомени.
Няма гълъби бели, тъй добри вестоносци... ...