Откраднати мигове...

Когато по росата стъпваш

дали си спомняш за очите ми -

дъжда от тях пристъпва,

изсипва се в нозете ти...

На сянка щом се подслониш

в прегръдката на някое дърво -

дали за моите ръце си спомняш -

за слънце, и за вятър във едно...

Сред топлите завивки на съня

студено ли ти е от спомена -

докоснал се веднъж до любовта

как дишаш, от самота отровен...

Сто пъти отивах и се връщах

при теб, при болката, копнежа...

Душата изгоря... Тя беше къщата,

в която обичта отглеждах...