Откривател
Откривах народи, наричах любови,
в могъщия пролом бях аз Магелан –
мъжествен и властващ насън, но в окови
на тъжен и нежен, любовен мой блян…
Тъй времето спря и разби се компасът,
тъгата пропи се от нежност в нощта…
Роден откривател, съзрях те внезапно…
След хиляди мили… открих Любовта…
Докосна тъгата ми твоята нежност
и сякаш в нощта се взриви океан,
събирал талази от чувства и тленност –
могъщ и обсебващ, себичен, желан…
Съзрях, че живееш във мен, Магелане,
и с твоята участ ме дебне нощта…
Какво пък, след мене нали ще остане:
“Живял, обикалял… открил Любовта”…
Декември, 2010г.
Тополовград,
Николай Далков
Аплодисменти!
