Откривах народи, наричах любови,
в могъщия пролом бях аз Магелан –
мъжествен и властващ насън, но в окови
на тъжен и нежен, любовен мой блян…
Тъй времето спря и разби се компасът,
тъгата пропи се от нежност в нощта…
Роден откривател, съзрях те внезапно…
След хиляди мили… открих Любовта…
Докосна тъгата ми твоята нежност
и сякаш в нощта се взриви океан,
събирал талази от чувства и тленност –
могъщ и обсебващ, себичен, желан… ...