Jan 24, 2009, 2:45 PM

Откровение

  Poetry
944 0 6
Никой не знае, че зад студения ми поглед,
крият се тайните на моята душа.
От нея се откъсват като късчета лед,
сълзи, криещи дълбоката ми тъга.

Виждат в мен момиче без грижи,
човек, чието сърце не трепти.
Те не виждат, че в очите ми мними,
една сълза там самотно блести.

Нека си мислят, че съм безсърдечна,
нека си мислят, че не прощавам.
Те не знаят, че когато падне нощта,
за всички мои грешки до болка съжалявам.

Това съм аз, обвита в черупка,
скрила сърцето си от злоради очи.
И ето я пак фалшивата усмивка,
крие тя тъгата и жално мълчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вижи All rights reserved.

Comments

Comments

  • По четеното - можеш повече.
    Просто четиристишията губят ритъма си заради голямото разминаване в броят на сричките.
    На мен лично би ми било гадно някой, бил и прав, да критикува подобно мое откровение.
    Просто можеш по-добре, така мисля.
  • Харесах!
  • Човекът днес се крие и рядко показва истинското си Аз. Поздравление за искреното ти откровение...и аз като Вики ще кажа-"по делата ще ги познаете"
  • Ох,не експериментирайте тук бе...толкова блогове има .
    Направете си и се забавлявайте!
  • Съжалявам, но не мога да го прочета!
    Излизат ми йероглифи.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...