Не се връщай
Не искам да зная къде си!
За да избягам от тебе, от себе си.
Смених вече десетки адреси.
Не желая да виждам очите ти.
Празни за мен са, когато и в тях да погледна.
Закъснялата нежност задръж я, за мен непотребна.
Излъган, предаден, остави ме сам да се скитам.
Не се безпокой, напред вървя макар да залитам.
Не ще се спра пред нищо, в опит да сбъдна мечтите си.
Нищо, че нямам от тебе подкрепа през дните си.
Аз вървя си по пътя, предначертан ми може би.
Но помня, знай помня всичко, което ми причини.
Ще помня докрай, как гръб ми обърна.
И да можех, нямаше времето да върна.
Защото разбрах поне що си за стока.
Разбрах, че можеш да бъдеш ужасно жестока.
Кръвта вода не ставала, чувал съм да казват старите.
Нека дойдат, да видят от водата раните.
Да видят, как водата гори и изгаря.
Как незаличими белези след себе си оставя.
И как търпял съм през дните на липса, пълни с мрак.
Как в ада съм стъпвал, с единия крак.
И как искал съм да почина, подпрял се на нечие рамо.
Но нямаше, нямаше те тебе, мамо!
© Мъро Биков All rights reserved.
