May 25, 2007, 8:14 AM

Отминалите дни

  Poetry
901 0 0

Когато пак в мен се взираш
и ме търсиш с поглед уморен,
бягам, пак от тебе бягам
-не мога да се примиря с любовта!


Искам да съм твоя повече от всичко на света,
искам да живея в блестяща красота,
но сякаш нещо в мен се къса
при мисълта ми за това!


Разбърканите чувства от предишната съдба
дебнат в мен-дълбоко скрити
и чакат, чакат я нощта,
в която да се влюбя,
а след това дълбоко да заспя.


Не мога да обичам!
Не трябва да искам това.
Единственото нещо,което ще остане
от любовта ми е болка и тъга.


Но пак сънувам,
сънища, а не кошмари -
за любов, за нереални светове дори.
Представям си, че ще преодолея
май отминалите дни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христиана Шандуркова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....