Jul 11, 2007, 9:42 AM

Отмъщението на Сатаната

  Poetry
1.6K 1 5
Мрак измества светлината.
Хората навън крещят.
С гръм отваря се вратата
и всички почват да кървят.
Жално плачат пак децата,
но смъртните не могат да ги спрат.

С тежка стъпка влиза Сатанат.а
Той сега ще властва над света.
Те изсмяха му се във лицето,
като изгориха неговата дъщеря.
И ще си платят цената.
Смърт за тяхната душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепси All rights reserved.

Comments

Comments

  • Амм,за разлика от "На прощаване"тук определено мога да кажа,че ме заплени веднага и аз не мисля че трябва да го преработаваш.
  • Добро е , но е доста кратко. Пък и много директно е заявено присъствието на Сатаната и доста бързо се развива действието, няма нужната експресия. Наистина, както каза Ди, може да се преработи Успех!
  • Интересно е,можеш да го преработиш,трябва да се усети силата и гнева ти.

    Те изсмяха му се във лицето,
    като изгориха неговата дъщеря.
  • Харесва ми!
  • Много е добро,браво!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...