Отново за нас

1. ОТНОВО ЗА НАС

От всичко съм разочарован.

И не очаквам блага вест.

От злото хорско съм отровен...

Не срещам  и човешка чест!

Да не  очаквам благодарност...

Тъй пише в Новия Завет...

Без честна дума и без вярност,

не можем да вървим напред?!

Убихме в хората Морала...

Затънахме във Пошлостта!

И  като хора  „ала-бала”-

ненужни никому в света!

Не знаем що е благородство...

Червясали сме по душа!

И без приятелство и родство,

се тътрим в низкото, пеша!

Били сме винаги хайдути...

Вървели сме след Завистта!

Към чуждото  с очи подути,

не стигаме до Радостта!

Живеем си със хитрините...

Все мислим как да отмъстим...

Познават ни навред в страните,

че мирни никак не стоим!

Пословична е бедността ни...

Навярно за туй все слухтим!

А алчността ни е в кръвта ни...

От яд по чуждото не спим...

От дългите години робство,

ний свикнахме  без Свобода!

И все за залък и удобство,

продаваме се от душа!