Отрони се, разпръсна се
- Отрони се, разпръсна се,
върху сатенената тишина,
лъскава и плъзгаща се.
И се стопи. И онемя.
В безсилието поражда
се тъга.
Във изнемога си отива.
Такава е,
смутена и с преклонена глава.
Такава ли е твоята сега?
Обримчена от нежност,
и тъжна, като есенна роса.
И може би дори
и вятърът не чу,
молитвените думи на нощта.
Изникна като нежен стих,
една прозрачна светлина...
И призрачен и истински
настъпи ден!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
