Оттатък любовта искам да премина,
оттатък любовта е моята градина,
оттатък любовта ме чака пресен плод,
оттатък любовта е новият живот.
Бушувайте сега, вихри, океани,
бушувайте сега, чувства неразбрани,
бушувайте, рушете земните окови
и ме приютете в небесните нови.
Безмислено е вече да се моля,
и не защото Бог ми я отне,
безмислено е, че по своя воля
на чувствата ми отговори - Не!
© Рот Кив All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
