Sep 15, 2006, 11:47 AM

Отвори ми

  Poetry
943 0 7
Отвори ми...
С очи, натежали от мрак,
безпътна пред дома ти стоя.
И те моля да се стопля... Как,
когато в душата ми е студ.

Отвори ми...
Нека да падне от гърба ми
на греховете черния плащ.
Докосни на душата ми плахите струни
с тези пръсти, незнаещи страх.

Отвори ми...
Греховна и мрачна
да застана пред твоите очи.
Искам, имам право на мъничко щастие.
И те моля... при теб ме пусни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...