Отвори ми
Защо не ми отваряш като чукам?
Сълзите ми надвикват мисълта.
Звездите като циреи се пукат,
върху вратата хвърлят светлина.
Блести сега от моите желания,
но тя блести от моята страна.
Заключена си в стая от терзания.
Ключа ръждясва както и страха.
А времето лети, коси сребреят.
Живота се разлива и лети.
Не чуваш ли, петлите вече пеят,
погребват с песен бляскави звезди.
Надеждата умирала накрая,
а аз пред прага чакайки стоя.
Дали ще ми отвориш сам не зная,
но да си тръгна няма да реша.
Хвани мига и нека да се случи
това което пътят ни събра.
От грешките си, всеки само учи.
Недей зачерква святата съдба.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
