С пръстче търся Светлината,
в тъмното със затворени очи,
напипвам само хлада на стената,
а Светлината отвътре ми шепти:
Отвори очите бе маймуно,
широко, навън да полетя,
тук е тясно, а аз съм буйно,
пусни ме, за да не се взривя!
Писано ми е да вибрирам,
на фотони, с висока чистота,
свободна да летя, души да сбирам,
радост да дарявам ..аз съм Любовта!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
