С пръстче търся Светлината,
в тъмното със затворени очи,
напипвам само хлада на стената,
а Светлината отвътре ми шепти:
Отвори очите бе маймуно,
широко, навън да полетя,
тук е тясно, а аз съм буйно,
пусни ме, за да не се взривя!
Писано ми е да вибрирам,
на фотони, с висока чистота,
свободна да летя, души да сбирам,
радост да дарявам ..аз съм Любовта!
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
