Jan 15, 2012, 9:54 AM

Отвори се, земьо

  Poetry
1.4K 0 4

Отвори се, земьо, приеми ме,
не искам да си спомням твоето име!
Нека го забравя и сега
на друго място да се възнеса!

Да отида горе, в небето,
при Дева Мария и Детето.
При Господ аз да отида,
мъката си да му разкрия!

Не искам болката така да ме гори,
не искам мъката във своите гърди!
Не искам спомени за изминалите дни,
от тях най-боли!

Бог ще ми помогне, ще ме изцери,
болката в душата ми ще потуши.
Красивите ти очи аз ще забравя
и дори спомен за тях не ще оставя!

Отвори се, земьо, приеми ме
и в друго време затвори ме!
Да не чувам вече нищо от света,
да ме обгърне мрак и тишина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Андреева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът е откровение.
    Гордостта е грях.
    А добронамереността е Божи дар и благословия.
    Честита и благословена Нова година, Даниела!
    И... подмини добронамерено всякакви изцепки на гордостта с любов - тази, дадена ни от Бога... с прошка...
    Прегръдка!
  • А, защо, пиши си, пиши си... Като имаш време за губене...
  • Мъката е "за лично ползване", а не за пред публика. Не е подиигравка, но публичното търсене на утешение, при това в такъв грапав стих, предизвиква подобна реакция!
  • Боже, Боже, чуй молбата на жената!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...