Отвори се, земьо
Отвори се, земьо, приеми ме,
не искам да си спомням твоето име!
Нека го забравя и сега
на друго място да се възнеса!
Да отида горе, в небето,
при Дева Мария и Детето.
При Господ аз да отида,
мъката си да му разкрия!
Не искам болката така да ме гори,
не искам мъката във своите гърди!
Не искам спомени за изминалите дни,
от тях най-боли!
Бог ще ми помогне, ще ме изцери,
болката в душата ми ще потуши.
Красивите ти очи аз ще забравя
и дори спомен за тях не ще оставя!
Отвори се, земьо, приеми ме
и в друго време затвори ме!
Да не чувам вече нищо от света,
да ме обгърне мрак и тишина!
© Даниела Андреева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
А, защо, пиши си, пиши си... Като имаш време за губене...
-
Мъката е "за лично ползване", а не за пред публика. Не е подиигравка, но публичното търсене на утешение, при това в такъв грапав стих, предизвиква подобна реакция!
-
Боже, Боже, чуй молбата на жената!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Гордостта е грях.
А добронамереността е Божи дар и благословия.
Честита и благословена Нова година, Даниела!
И... подмини добронамерено всякакви изцепки на гордостта с любов - тази, дадена ни от Бога... с прошка...
Прегръдка!