Отвъд тревогата, тъгата
и болката неизлечима...
Отвъд копнежа
по сили недостижими,
по мостове невдигнати
и върхове нестигнати.
Отвъд желания за мъсти
и злоба непреодолима,
съмнения за удари под кръста,
страхове отчайващи, незрими.
Отвъд да мога да прекрача
и лишея на злото да изтрия
и нещо истински прекрасно
с любов да ме опие...
© Галя Николова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
