Отвъд словото
Тънко нещо е поезията.
Пролив между думите
трябва да откриеш...
От римите да се предпазиш.
Защото от рими балсамирана
тя в ковчег лежи.
С цветя покрита мълчи.
И не е вече поезия,
а натруфено чучело...
Скрий се между звуците
на тишината.
Ето - тя ти говори.
- Чуй ме - ти казва.
- Дъх притаи
и докосни ме с дланта на душата.
- Тръгни по линията на съдбата
и ще чуеш гласа ми.
Защото без този глас
ред не би написал.
Ако търсиш магия,
обърни гръб на сричките.
Обърни гръб на всичко мерено.
Защото мереното е безлично.
Безличното е недокосващо.
Недокосващото е безветрено.
Безветреното е суета.
Суетата не е поезия.
Сега върви напред и не спирай.
Докосвай клавишите на мисълта.
И ще откриеш обертона.
Чуй мелодията.
Тя не е от звуци.
Тя е извивка в косите на вятъра.
По-красива от всяка жена.
По-нежна и чиста от всяка сърна.
Препускай неподвижно след нея.
А после падни на земята
и чуй топлия й дъх.
Положи ръка върху белия лист.
Нека сянката проговори...
© Младен Мисана All rights reserved.
