Отвътре е мрачно и силно боли, с надежда поглеждам във твойте очи! Безмълвна протягам към тебе ръка, не мога да стигна до твойта душа! Коя съм?Къде съм?Защо съм?Не зная! Парченце от себе си търся в безкрая. Добра ли съм, зла ли? В какво ме превърна? Към предишната личност как да се върна? Любов и омраза се вплитат във мене. Живот това не е, а тягостно бреме! Отчаяна, мрачна, сломена, ранима - такава направи ти свойта любима! Не искам да виждам, да чувам. Мълча! Не мога със думи сега да спася любовта ни красива, тъй дива. Прости ми! Да открия грехът ни ти помогни ми! Обичам, жадувам - аз зная това. Но как да живея отново в лъжа!?...