Jul 29, 2006, 12:31 PM

ПАДАЩА ЗВЕЗДА

  Poetry
1.7K 0 22

             Падаща звезда


Нощта рисува с грациозни пръсти,
потапяйки небето във мастило,
сред тъмното една ръка се кръсти
пред пламъка мъждукащ на кандило...

Проблясват хиляди звезди, една угасва,
един копнеж се стапя в тишина,
душа измъчена в безмълвие заплаква,
белязана с клеймо горчиво на сълза...

Сред нощната картина в сини цветове
догаря пламъчето, шепне се молба...
ръце разтваря мълчаливото небе -
лети в безкрая падаща звезда...


26.07.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво,браво,браво и пак БРАВО!Страхотно е!!!
  • Едва сега чета този стих, но не мога да му се наситя. Много е красиво, Гери! Дано разтворените ръце на небето приемат твоите съкровени желаниия и ги превърнат в реалност!
  • Твоите грациозни пръсти са нарисували прелестна картина. Благодаря ти, че ми подари това вълшебство.
  • Благодаря ви от сърце! Радвам се, че ви има!

    Парещи спомени - въглени живи в жарта,
    Болка Безбрежна са вашите две имена...

    Да... всеки спомен носи късче тъга, просто защото нещо е отминало...
    Поздрави на всички!
  • Ако една звезда изпепели небето, споменът отново ли боли?
    Много е хубаво!Поздравления!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...