Aug 31, 2007, 8:23 PM

Пак без теб

  Poetry
1K 0 1

И ето отново си далеч от мен,
мъката в сърцето става все по-силна.
Дали аз съм виновна,
къде сбърках, в какво сгреших.
Любовта ми в повече ли беше
или просто твоята се изпари.
Ако така е, знам да те забравя трябва,
но да го постигна не успявам.
Пред всички отричам връзката наша,
ах, колко ме боли от това.
Но аз съм силна,
сърцето ми в камък ще превърна
теб от там ще изхвърля.
Сама ще продължа напред.
Но вече няма да съм никога
този щастлив човек, а ще бъда камък,
никога не ще обикна,
на никого любов не ще дам.
Сама ще бъда, ще се смея на висок глас.
Ще бъда щастлива,
макар само маска да е това.
Тебе никога не ще забравя,
но напред ще продължа.
Животът ще обикна
и теб от него ще изхвърля
макар само на думи.
Но изричам ги всеки ден,
дано сама да си повярвам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелчето Първановска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стиха е страхотен,но мислиш ли, че ще го забравиш?Свидетел съм на всичко и знам коклко го обичаш!Горе главата и само напред!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...