Sep 15, 2007, 10:12 PM

Пак за теб

  Poetry
982 0 3
Пак споменът за теб повя ме,
видях отново сините очи
и твоят глас наоколо отекна,
погали нежно моите уши.

Усетих кожата ти мека
под пръстите ми да трепти,
дъхът ти топъл ме докосна,
отново ме запали ти.

А казват "времето лекува"
и споменът бледнеел ден след ден.
На първата любов искрата
не ще угасне и винаги ще тлее в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела Трифонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...