Палеж
Плисваш бензина, мяташ клечката и бягаш,
Бягаш много бързо, както се бяга от смъртта.
Бягаш дълго, безкрайно, до самия ръб на света.
После падаш на колене и плачеш до полуда.
Сам си, няма на кого да споделиш как боли,
Как се свива и стяга като камък сърцето,
Когато виждаш как пламъците избуяват,
Когато черният дим се разстила в небето.
Не си загубил нищо освен едно ателие,
Пълно с вехти, недорисувани картини.
Пълно със спомените за предишното теб.
Но ти отдавна вече не си художник...
Ти вече не умееш четката да държиш като преди.
Като сакати са сега ръцете ти, като слепи са очите.
Нека гори огънят, нека изпепели последните мечти,
Нелепи и отчаяни, като недовършените ти картини.
© Ваня Накова All rights reserved.
