Тихичко в полумрака
ти оставяш ме сама
и сърцето ми заплака,
обгърнато от пустотта!!!
На парченца го разпръсна,
потъна то в забрава.
В тъгата си окаяна и мръсна,
опитвах се да се изправя.
И падах отново в калта,
и пъзела опитвах се да събера,
отчаяна от самотата,
неможех даже да се просълзя.
И търсейки парченцата да събера,
все повече се аз изгубвах,
и ровейки се в калта,
все повече и повече потъвах.
© Теодора Йотовска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
