Тихичко в полумрака
ти оставяш ме сама
и сърцето ми заплака,
обгърнато от пустотта!!!
На парченца го разпръсна,
потъна то в забрава.
В тъгата си окаяна и мръсна,
опитвах се да се изправя.
И падах отново в калта,
и пъзела опитвах се да събера,
отчаяна от самотата,
неможех даже да се просълзя.
И търсейки парченцата да събера,
все повече се аз изгубвах,
и ровейки се в калта,
все повече и повече потъвах.
© Теодора Йотовска All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
