Jan 21, 2010, 11:52 AM

Пазете се, хора, аз не се опазих от самата себе си

  Poetry
831 0 1

Аз съм творецът на собствения си ад,
аз съм рушителят на всичко онова, което имах.
Аз съм крадецът на собствената си душа,
врагът в огледалото - да, това съм аз.

Аз съм всичко онова, което мразя.
Аз - едно безкрайно разочарование.
Аз - плетеница от недостатъци и грешки,
злото дебнещо зад ъгъла - да, това съм аз.

Аз съм стар, изхабен механизъм и вечно се прецаквам.
Аз съм твар нищожна и сама се ненавиждам.
Аз съм собственият си кошмар.
Пазете се, хора, аз не се опазих от самата себе си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всички хора сме грешници. Във всеки се крие по един ангел и един демон. Бъди оптимист и продължи с усмивка.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...