Sep 14, 2014, 10:58 PM

Пазител

  Poetry
1.3K 0 0

Пазител
 

Ти отреди ми тази роля
пазител твой да бъда аз, 
бодро крачейки до теб - 
ден след ден.
До мене да заспиваш - всяка нощ
и да чувстваш, защитена си ти
щом до мене сгушиш се, нали?
Пазител, твой съм аз сега, 
а може би и до края на света 
когато хванати сме за ръка! 



Калина Петкова
14.09.2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...