Снощи пак в съня ми се промъкна -
подъл, нахален и жесток.
Завърза ми очите, накара ме да млъкна,
за да не узная кой си всъщност -
дявол или бог.
А когато не идваш, ми липсваш ужасно,
не спирам да търся следите ти във пепелта.
Всичко си обяснявам,
само едно остава неясно -
от любов по теб ли ще умра, или от самота...
© Теодора Николова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
