paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
May 3, 2011, 7:07 PM

Пепеляшка 

  Poetry
855 0 6

Дойде, възседнал белия си кон.

Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.

За миг надникна в бедния ми дом

и отлетя в галоп по пътя прашен.

 

А толкова го чаках! Нощ и ден,

сама край догорялото огнище.

Небето вън заплака вместо мен.

Но той препусна. И не каза нищо.

 

Остана ми единствено съня.

Там принцът в Пепеляшка все се влюбва.

Танцуват в унес чак до сутринта.

Пантофката тя после си изгубва...

 

И винаги сънят ми свършва тук.

Отива си с нощта една измама.

Навярно оня принц е малко луд.

И Пепеляшка днес изобщо няма.

 

Обаче вярвам - в другия живот

ще досънувам своя сън до края.

И конят бял, потънал в прах и пот,

ще спре край старото огнище, зная.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??