Пепеляшка
Дойде, възседнал белия си кон.
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг надникна в бедния ми дом
и отлетя в галоп по пътя прашен.
А толкова го чаках! Нощ и ден,
сама край догорялото огнище.
Небето вън заплака вместо мен.
Но той препусна. И не каза нищо.
Остана ми единствено съня.
Там принцът в Пепеляшка все се влюбва.
Танцуват в унес чак до сутринта.
Пантофката тя после си изгубва...
И винаги сънят ми свършва тук.
Отива си с нощта една измама.
Навярно оня принц е малко луд.
И Пепеляшка днес изобщо няма.
Обаче вярвам - в другия живот
ще досънувам своя сън до края.
И конят бял, потънал в прах и пот,
ще спре край старото огнище, зная.
© Гълъбина Митева All rights reserved.
