Пепеляшка
Дойде, възседнал белия си кон!
Но не разбра, че аз съм Пепеляшка.
За миг поспря край бедния ми дом.
И отлетя в галоп по пътя прашен...
А толкова го чаках! Нощ и ден...
Сама край догорялото огнище.
Заплака облак заедно със мен.
Но той препусна. И не каза нищо.
Остана ми единствено съня...
Там принца с Пепеляшка се залюбва.
Танцуват в унес чак до сутринта.
Пантофката тя после си изгубва...
И винаги съня ми свършва тук!
Отива си с нощта една измама...
Навярно оня принц е малко луд.
И Пепеляшки днес изобщо няма.
Обаче вярвам - в другия живот
ще досънувам своя сън до края...
И коня бял, потънал в прах и пот,
ще спре край старото огнище, зная!
Ще ме познае принца този път!
Ще ме съблича бавно под звездите...
От ласките му ще се разтопят
застиналите бисери в очите...
И ще осъмнем рано призори
пред златни порти на дворец огромен...
А в шепите ми скришом ще гори
жив въглен от огнището.
За спомен!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
