Пеперудени крила

Пеперуденият плач тишината озарява,

крила, по-нежни от паяжина, са разкъсани.

Към свободата да полети не и позволява,

нежната и душица по неволя тук остава.

Приютена в цвета на най-красивото цвете,

стои страдална и не смее да помръдне даже.

Обръща се пеперудата към хората: „Спрете

да трошите крилата ни!” - успя да каже.

И отлетя малката ú душица надалече,

счупените крила паднаха във вечна умора.

Снежно-бяла сянка малкото и телце облече.

Вече волна може да обикаля тя простора.

За нея ковчегът беше белият лилиев цвят,

плуващ свободен по повърхността на чиста река.

Откри се пред крилатата красота новият свят,

а от болката в крилцата не остана и следа.