Пера от птици пална ранен сняг.
Горнякът във усоите засвири.
Прегръщам се и не усещам как
осиротяло лято в мен се свира.
Ту свита на кълбо, като след грях,
ту разпната по тръни и бодили,
душата на плашилото съзрях
как изпищя и хукна по баира.
Сред пазвите сиротни на асмите
капчукът оголя и се изплака.
Едно щурче на прага кротко пита,
ще отделя ли пак от своя залък.