Feb 27, 2007, 5:50 AM

ПЕСЕН

Poetry

759 0 15

Един поет със изрази добри
рисуваше с две думи - тъжна есен.
Замислен в своите спомени откри,
че пише за нещастието песен.

А песен щом се пее, то това
душата означава, че приглася.
А пее ли самата ти душа,
тя мъката не може да понася.

Как ли е устроен този свят?
Вместо тъга - не плачем, а си пеем.
И мъката си има собствен глас.
Та ние само пеейки живеем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

juliet007 (Эоя Михова)

Невероятен стих!

2007-03-15T13:47:39+02:00
Pustinnocvete (Стами)

Браво !!
Непеими се ,несмеими се .........но с този стих аз се разведрих!!!

2007-02-28T18:18:48+02:00
Естир (Златка Петкова)

Чудесна е твойта -Песен-!
Поздраиви!

2007-02-27T23:46:06+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

А пее ли самата ти душа,
тя мъката не може да понася

Така си е

2007-02-27T16:12:27+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Много истинно, Вальо! Поздравявам те за този стих!

2007-02-27T13:03:45+02:00