Песен
Изпей душата ми в една сълза.
Изпей горчивата ни истина.
Ще можеш ли да пееш за тъга,
За хора сиви и замислени?
Излей сълзите ми във песен.
Изпей душата ми в сълза.
Очите ми от сълзи сухи са.
Изпей със тях една тъга!
Запей за сивотата на деня,
За шареното вътре във душата.
За тъмния костюм сега,
За шарената рокля на цветята.
Изпей за мръсното навън,
Изпей за слънцето през лятото.
Кажи за белия ми сън,
Кажи за порива на вятъра.
За мислите, мечтите и надеждите.
За тях да бъде твойта песен!
Как тихо са се скрили в ежедневие,
И колко тихо ги обвива плесен.
За туй изпей сега тъгата!
За всичко дето сме натъпкали
При панталоните и при сакакта,
В най-тъмното кьоше на шкафа...
© Крис All rights reserved.
А в отговор на Романтика Христо - не можеш да отречеш, че започваме да забравяме мечтите си.
