Песен пее си щурчето
през нивята - по полето.
А пък чинка му припява,
славейчето жури става.
Във конкурса вплетено,
то ни е начетено.
Щурчо се не дава,
ах, каква забава.
Чинката горкичка,
пийна си водичка.
И гърло отпуши,
стой, та Щурчо, слушай!
То не беше песен,
то не бяха музи -
веч пристигна есен,
Щурчо свива бузи.
По стъгдите сиви
сланата се спусна,
а в есенни ниви
песен е конкурсна.
Мравката тогава
за сламка се хвана.
"Зима иде, Щурчо -
и снежец захвана.
А аз от зарана
меся питка блага.
Конкурс се захвана...
Мравка зима стяга.
Чинката ти мила
ще дойде на лято,
ще е подранила -
конкурсът е злато...
Който сбира сили
и на лято жури
жъне, Щурчо мили,
есенни бури."
Отшумя и зима
и пак през нивята,
и пак по полето
песен пее си щурчето!

01.10.2009г.