ПЕСЕНТА

Докосването на струната заби кинжал в сърцето ми.
От него плисна кръв гореща като страстна любов.
Превърна се в образи, изсипали бисери в ръцете ми.
Затрептях цялата, като цвят на водна лилия, в зов.

Водата ме понесе - нежно желание, отправено към теб.
Погледите се срещнаха в тръпнеща, топла омая.
Птиците полетяха, влюбени до полуда, в небето.
Понесе ги вятърът – обич в синевата до безкрая.

Крилете – твоите, до моите – танцуваха с песента.
Звездите се сипеха - светещи бисери, цветни кристали.
Вплете косите си в ябълково клонче светлината на луна.
Танцувахме плът до плът, сърцата ни взрива познали.

Последна струна скръбно изплака – несбъдната любов.
Чайки се изсипаха, уморени от търсене обичта, на брега.
Защо прекъсна песента? Искам си я отново като зов!
Вплетена е в сънищата ми, в дните ми, в есента...

21 08 2018