Oct 25, 2013, 10:17 AM

Песента на чужденеца

  Poetry » Civic
548 0 0

Трептят лъчите,
слънцето залязва.
Осъден е на кладата
Денят.
Сбогуването
в мен нагазва!
Тъгите  му
 се в мен тълпят!

Тъгувам аз за моята Родина,
там моя дом под палмите стои,
а моят род за Свободата гине
и тежката Неправда ни гневи!

Гневът и мъката във мен бушуват,
обидата на гърлото горчи...
Във мойта песен стонове се чуват
и искри мятат моите очи!

Очаквам Ден, голям и съдбоносен,
с тържествени камбани и тръби
и в устрема велик и плодоносен
за всички Свобода да се роди!

Трептят лъчите,
Слънцето залязва,
изгубва багри,
светлина и мощ...
Но все пак път
на хората показва,
докато трае
тая тъмна нощ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....