May 29, 2016, 9:59 AM  

Песента на самодивата 

  Poetry
449 0 5

Почти дива намери ме там.

Сред гори от мечти построени.

Нито дума не казах-да знам,

но прости...аз живях в затъмнение.

И говорех езика на вятъра,

само полъх и вече разбираш

как в гората намерил е някога

един призрак една самодива.

 

И танцуваха дълго, а аз

с глас от вятър тихо им пеех-

за света на безмерната страст

и за спомена в който живеех.

Те танцуваха дълго, а после

моят глас се превръщаше в буря

и прегръщаше тъмния мрак,

и от мрака строеше им кула.

 

Любовта им така аз укривах...

всяка нощ от лъжовния свят-

на измислени истини,някакви

и реалност обвита във яд.

 

Тази нощ самодивата спи.

А ти призрако къде се изгуби?

Търсих в мрачната кула - не си!

Питах вятъра - той не те чува.

 

Ти избяга с мечтите на дивата,

'дето в мрака, сама, я откри.

Забрави за вълшебната кула!

Там заключих аз всички врати.

© Венус All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??