Песента на самодивата
Почти дива намери ме там.
Сред гори от мечти построени.
Нито дума не казах-да знам,
но прости...аз живях в затъмнение.
И говорех езика на вятъра,
само полъх и вече разбираш
как в гората намерил е някога
един призрак една самодива.
И танцуваха дълго, а аз
с глас от вятър тихо им пеех-
за света на безмерната страст
и за спомена в който живеех.
Те танцуваха дълго, а после
моят глас се превръщаше в буря
и прегръщаше тъмния мрак,
и от мрака строеше им кула.
Любовта им така аз укривах...
всяка нощ от лъжовния свят-
на измислени истини,някакви
и реалност обвита във яд.
Тази нощ самодивата спи.
А ти призрако къде се изгуби?
Търсих в мрачната кула - не си!
Питах вятъра - той не те чува.
Ти избяга с мечтите на дивата,
'дето в мрака, сама, я откри.
Забрави за вълшебната кула!
Там заключих аз всички врати.
© Венус All rights reserved.
