Писмо до премиера
Забрави, че се чувствам достоен
с премиер като теб. Нямам думи.
Имам чувство, че всичко е твое,
ала всичко което е суми.
Че си крал, че крадеш, всеки вижда.
Нямаш атоми даже, в главата.
Ти- погален от папите трима,
си повярва, че вече си святост.
Не, не си излагацийо наша!
Ти, издънка поредна и жалка...
Няма звън от хартиена чаша,
нито шлангът е нова писалка.
Не слуга, а грабител народу,
черен гарван в гнездото орлово.
Нямаш срама дори и от Богу,
имаш мускули, а би трябвало - слово.
Царят пада във мат и от пешка,
но в играта не си го признава.
Да се смяташ за лидер е грешка,
в тази малка, но райска държава.
На лъжата краката са къси,
а народът умее да чака.
За боклуци не давам гласът си,
с него чупя окови на мрака.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
