Мило братче...
Ако има ангели в небето,
ще те потърся там - при тях.
И знам, че ще си в бяло облечен.
Не ти подхожда друг цвят!
Как си там? Какво става с тебе?
Има ли кой да бъде до теб?
Ние не можем да те наглеждаме.
Ние останахме в този свят.
Знам, че при тебе там е спокойно.
Усмихваш се... варвам ти от сърце.
Смехът ти дочувам, когато заспивам,
но спомени нямам с твойто личице.
Ти не докача да се видиш с мене.
Тръгна самичък... не те ли е страх?
Кой там целува твойте малки ръчички?
Мислим за тебе, всеки ден, всеки час!
© Людмила Нилсън All rights reserved.