Писмо до Висоцки
Здравей, Володя! Пиша ти писмо.
Не ме познаваш. Аз те обожавам.
Животът и смъртта са колело
и да те срещна много се надявам.
Днес още спорят кой те е убил,
властта или пък водката любима?...
На никого за смърт не бих простил.
Сега властта гневи се, че те имам.
Обичам концентрат и бълвам жлъч
по тия, дето още мародерстват.
От теб се учих как да бъда мъж,
макар и да живея във мизерство.
Катеря неизкачвана скала.
В нозете островърхи пики зеят.
Усещаш ли днес мойта самота?
Повярвай, че не искам да живея!
Искам да запеем с хрипкав глас
за вярващи в Аллаха и Иисуса...
Да! В любовта до болка вярвам аз!
Невярващият в нищо е погнуса.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
