Писмо до Висоцки
Здравей, Володя! Пиша ти писмо.
Не ме познаваш. Аз те обожавам.
Животът и смъртта са колело
и да те срещна много се надявам.
Днес още спорят кой те е убил,
властта или пък водката любима?...
На никого за смърт не бих простил.
Сега властта гневи се, че те имам.
Обичам концентрат и бълвам жлъч
по тия, дето още мародерстват.
От теб се учих как да бъда мъж,
макар и да живея във мизерство.
Катеря неизкачвана скала.
В нозете островърхи пики зеят.
Усещаш ли днес мойта самота?
Повярвай, че не искам да живея!
Искам да запеем с хрипкав глас
за вярващи в Аллаха и Иисуса...
Да! В любовта до болка вярвам аз!
Невярващият в нищо е погнуса.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления, Вал*!
И честит празник! -
Дълбок поклон!!!
И пред неговия талант и гений, и пред майсторски написания ти стих!
Поздрав
-
Ваше,благородие...Не коментирам!
-
Поздрав и...останах без думи
-
"Животът и смъртта са колело"
Между ръба и дъното на чашата
орелът даже и с едно крило
умее да остане над предателството.
Умее да превърне във мелодия
дребнавите ни битки и захапки.
И днес стоим изправени пред спомена.
Минута за мълчание...И долу шапките!
Шапка ти свалям Вальо за този стих! -
Кто верит в Магомета, кто - в Аллаха, кто - в Иисуса,
Кто ни во что не верит - даже в черта, назло всем,-
Хорошую религию придумали индусы:
Что мы, отдав концы, не умираем насовсем.
-
Поздрав за стиха, адаш! Хареса ми!
-
Поздрав за този стих и спомен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Честит Празник!