Писмо от баба
Сбогом, мили младежи.
Аз съм стара за пътя.
Искам да отбележа,
че главите се мътят,
ту от много въпроси,
ту от грешни мечти...
Кой по стъпките боси
ще разсипва звезди?
Аз съм вашата баба,
опит имам за срам.
В мен е ножът и хлябът,
апетитът е зян...
Зная всички причини
да се гаврите с мен,
но когато замина
ще е празничен ден.
Не за вас, млади хора,
а за всички онез
дето с бремето спорят,
дето търсят прогрес.
Аз съм баба, но нека
в младоста не боля.
Пътят прави човека,
а човек е следа.
Извървете го горди,
не пунтирайте мен.
Староста се запомня,
младоста не съвсем...
Баба знае да бае
за каквото било.
Щом керванът залае,
кучето е добро.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
